French
DeutschКумановци – Уикипедия
Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка, на албански: kumanovarë, единствено число kumanovar) са жителите на град Куманово, Северна Македония.
На 17 ноември 2009 година за петима най кумановци на XX век са обявени писателят Васил Ильоски, композиторът Трайко Прокопиев, инженерът руснак Владимир Антонов, комунистическият партизанин Християн Тодоровски и дългогодишният кмет на града Салтир Путински. За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов, водач на Кумановската сръбска община, активен деец на ранната сръбска пропаганда в Македония.[1]
През средата на XIX век голяма част от гражданите на Куманово участват в българското възраждане. Изтъкнати дейци на черковното дело в града са Гьоро Борозан, Зафир Тасев и Михаил Байловски.
Родени в Куманово
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
Александър Митевски (р. 1934), северномакедонски поет
Ангел Голомехов (1874 – ?), български революционер от ВМОРО и просветен деец- Антон Стоянов (1844 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[2]
- Андрей Андреев (р. 1942) български диригент
Антоние Филиповски (1920 – 1944), югославски партизанин- Апостол Велков (1870 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[3]
- Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[4]
- Атанас Кралев, български революционер от ВМОРО
- Аце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист
- Батко Георгия (? – 70-те години на XIX век), български търговец, символ на Куманово
- Божил Димитров, български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
- Боро Петрушевски (1920 – 1943), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Благое Стефков (1905 – 1965), югославски партизанин
- Благоя Вишнев (? – 1923), деец на МФО, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години[5]
- Борис Чушкаров (1916 – 1982), югославски партизанин
- Боро Менков (1919 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Боро Божиновски (1917 – 1942), югославски партизанин
- Венко Андоновски, (р. 1964), писател от Северна Македония
- Веселинка Малинска (1917 – 1987), югославски партизанин и политик от Македония
- Вера Которка (1925 – 1944), югославска партизанка
- Георги Димитров – Севдата (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[6], починал в София[7]
- Георги Кавадарков, български лекар[8]
- Георги Кръстев (? – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[9]
- Георги Шуманов, български свещеник, архиерейски наместник в Македония
Горан Стойкович (1972 – 2015), политик от Северна Македония- Гьоро Борозан (1835 – 1874), български възрожденец
- Данило Коцевски (р. 1947), поет и писател от Северна Македония
- Добрила Пуцкова (1926 – 2007), актриса от Северна Македония
Джелал Байрами (р. 1973), политик от Северна Македония- Джордже Денкович (1870 – 9 април 1920), банкер, политик, общественик, починал в Белград[10]
- Драгутин Аврамовски (1931 – 1986), художник от СРМ
- Зафир Димков (1866 – 1941), български революционер
- Зафир Тасев (1846 – ?), български общественик
- Захарий Гьорев (1871 – 1943), български революционер
- Зоран Якимовски (р. 1953), художник от Северна Македония
- Иван Анастасовски (р. 1973), политик от Северна Македония, депутат от НСДП
- Иван Бабановски (р. 1941), разузначвач от Северна Македония
- Иван (Йован) Караман, български възрожденец, деец на Кумановската българска община[11]
- Иван Стоилкович (р. 1962), политик и юрист от Северна Македония, депутат от ДПСМ
- Йордан Ангелов (1891 – 1931), български политик
- Йордан Иванов (1886 – 1911), български революционер
- Йордан Йовчев (? – 1912), български революционер
- Йордан Цеков (р. 1921), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Йосиф Иванов (? – 1924), деец на ВМРО, убит от анархисти в Кюстендил.[12]
- Йосиф Христов, йеродякон, завършил Духовна семинария в Москва в 1895 г.[13]
- Кочо Попов (1908 – 1972), български и югославски комунист
- Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Киро Бурназовски (1907 – 1941), югославски партизанин
- Лидия Тасевска (р. 1970), политик от Северна Македония
- Магдалена Антова (1920 – 1941), югославска партизанка
- Манаси Кършутски (1885 – ?), български юрист и общественик
- Марко Димов Иванов, търговец на зърнени храни; тормозен от югославските власти като буден българин, осъден и лежал в Прилепския затвор; емигрирал в Шумен, Свободна България, където умира; на 30 април 1943 година като жителка на Шумен, съпругата му Жека от Преслав, 45-годишна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
- Милан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Ничев[15] и на Михаил Чаков[16]
- Младен Карапски, български народен деец[17], един от водачите на екзархийското дело в града[18]
- Милан Леков, български революционер от ВМОРО, четник на Дамян Мартинов[19]
- Мате Пандилов, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[20]
- Методи Антов (1924 – 1996), югославски партизанин и политик
- Методия Петровски (1938 – 2008), югославски политик
- Методия Стоянов, български революционер от ВМОРО
- Миле Денков Думановски (1866 – след 1943), български учител и революционер
- Михаил Байловски (1840 – 1925), български общественик
- Михаил Шуманов (1875 – ?), български революционер
- Наце Кралев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[21]
- Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин
- Оливер Спасовски (р.1976), политик от Северна Македония, депутат от СДСМ
- Перо Георгиев (1918 – 1941), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Петко Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[4]
- Петър Попарсов (р.1969), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Псалтир Попантов (? – 1905), български просветен деец и революционер
- Салтир Путински, югославски партизанин и кмет на Куманово
- Саня Атанасовска (р. 1985), северномакедонска журналистка и поетеса
- Светослав Машаров (1893 – ?), български военен деец
- Симеон Величков (1885 – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов и на Тръпко Стоименов[22]
- Симеон Гелевски (р. 1942), юрист от Северна Македония
- Славко Димевски (1920 – 1994), свещеник, историк и сценарист от Северна Македония[23]
- Спас Младенов и Георги Пешев, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[24]
- Спиро Петков Насков (? – 1913), български военен деец, кандидат-офицер, загинал през Междусъюзническа война[25]
- Стефан Димитров (1843 – 1908), български политик
- Стойко Алексов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[26]
- Стойко Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[27]
- Столе Димитриевски (р. 1993), футболист от Северна Македония
- Теодосий Джартов (1894 – 1945), български политик
- Трайко Атанасов (1918 – 1977), виден български електроинженер
- Трайко Якимов, български революционер от ВМОРО, четник на Константин Калканджиев[28]
- Трайко Прокопиев (1909 – 1979), композитор от Социалистическа Северна Македония
- Трайко Стойковски (1923 – 2005), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Траян Димковски (р. 1967), северномакедонски политик
- Траян Стойков, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[29]
Фахри Кая (р. 1930), турски поет и писател от Северна Македония- Филип Димитров (1845 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[30]
- Филип Петровски (р. 1972), политик от Северна Македония
- Християн Тодоровски (1921 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Христо Георгиевски (1943 – 2000), писател от Северна Македония
- Цветко Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[31] и на Апостол Петков[32]
Опълченци от Куманово
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Георгиев Кертев,[33] на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, уволнен е на 3 или на 28 юни 1878 година, заселва се в София. Препитава се от земеделие. Умира в 1906 година в София.[34]
- Иван Григоров, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[35]
- Иван Николов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
- Илия Ташев (Тасев), ІI[37] и IV опълченска дружина[36], умрял преди 1918 г.
- Коста Николов, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[36]
- Михаил Филипов, родом от Кумановско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
- Сокол Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[33]
- Стойко (Стайко) Димитров (Димитриев), на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, а на 12 юни е преведен в IV рота, ранен е в боя на Шипка на 10 август 1877 година, уволнен е на 11 август 1878 година,[38] умрял преди 1918 г.[33]
- Стойко Манов (Монов, Манев), служи в Опълчението от 1 май 1877 година вероятно в I дружина, на 19 август 1877 година зачислен в IV рота на VII опълченска дружина, на 3 септември 1877 година е преместен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живял във Видин,[39]
Македоно-одрински опълченци от Куманово
[редактиране | редактиране на кода]- Алексо Алдев, 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[40]
- Благой Ангелов, 20-годишен, учител, VІ клас, четата на Спиро Дильов, четата на Тодор Александров[41]
- Гьошо Филипов Димитров, учител, ІV клас, 3 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[42]
- Иван Арсениев, 26-годишен, учител, ІV педагогически курс, 3 рота на 10 прилепска дружина[43]
- Иван Новоселски, 51-годишен, висше образование, нестроева рота на 11 серска дружина[44]
- Михаил Алексиев (Алексов), 2 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[45]
- Теодос Анев, Сборна партизанска рота на МОО, 14 воденска дружина[46]
- Цветан Байгънов, 26 (27)-годишен, чиновник, ІІ клас, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[47]
- Цветан П. Байшнев, 26-годишен, чиновник, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина[47]
Починали в Куманово
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
- Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер
- Анжело Димитров Мускуров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[48]
- Антон Симеонов Кехлибаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[48]
- Георги Иванов Пръвчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[49]
- Димитър Драганов Маринов, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[50]
- Димитър Узунов (1842 – 1887), български просветен деец
- Екатерина Симидчиева (1872 – 1899), българска героиня
- Йован Довезенски (1873 – 1935), сърбомански четнически войвода
- Кирил Стоилов Андонов, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[51]
- Кръстю Лазаров (1881 – 1945), Кумановски войвода на ВМОРО.
- Михаил Ракиджиев (1878 – 1935), български революционер от ВМОРО
- Недялчо Димитров Бончев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[52]
- Тоде Илич (1943 – 2014), югославски политик и кмет на Куманово
- Хаджи Ради Хаджиславов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[53]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Андон Дамянов, български свещеник и деец на българското възраждане[17]
Владимир Антонов (1882 – 1946), руско-югославски инженер- Георги Караманов, български учител и революционер, председател на Кумановския околийски комитет на ВМОРО в 1904 – 1905 година[54]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 160.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 332. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.13
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 162.
- ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 15., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 710.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 316.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ а б Македония в образи — La Macedoine illustree. София, Придворна печатница АД - София, 1919. с. 124.
- ↑ Јужна Стара Србија : историјска, етнографска и политичка истраживања. Књ. 1, Кумановска област // претражива.срб. Посетен на 17 ноември 2024 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1, 41
- ↑ Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 – 134.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 44
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 177.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 62.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
- ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 73.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 129.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 216.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 519.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17, 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 44.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 164
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 77, л. 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 389, л. 78
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 73.
