French
DeutschЛазарополци – Уикипедия
Лазаро̀полци (на македонска литературна норма: Лазарополци) са жителите на реканската мияшка паланка Лазарополе, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Лазарополе
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
Аврам Гулибеговски, български майстор строител[1]
Анатоли Дамяновски (1928 – 1996), югославски политик- Анатолий Зографски (? – 1848), български духовник, архимандрит на Зографския манастир
- Ангел Велянов, български зограф
- Александър Христовски (1933 – 2000), писател и преводач от Република Македония
- Анте Поповски (1931 – 2003), поет, есеист и публицист от Република Македония
- Антон Христов Ефремов (20 май 1916 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[2]
- Васил Икономов (1848 – 1934), български учител и фолклорист
- Велян Огненов (Огнев) Даркоски, български зограф и резбар
- Георги Йосифов Дойчинов (1877 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Гюре Ников, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[4]
- Гюрчин Кокале (1775 – 1863), български общественик
- Дабе Дойчинов, български зограф
- Димитър Арсов (1873 – 1903), учител от Лазарополе, секретар на четата на Максим Ненов
- Иларион Зографски, български възрожденски духовник
- Илия Трифоновски (1870 – 1918), български учител и революционер
- Исая Мажовски (1852 – 1926), български общественик
- Йосиф Мажовски (1845 – 1919), български зограф
- Кипро Симоновски (1873 – 1938), български революционер
- Константин Николов, български зограф, брат на Кръстьо Николов
- Кръсто Лазарополски (1789 – ?), български строител
- Кръстю Теодосиев, български общественик
- Кръстьо Николов (1839 – 1938), български зограф
- Наум Дойчинов (1828 – 1890), български резбар от рода Чучковци, работи в Серско и Драмско[1]
- Никола Аврамов (1856 – 1911), български зограф
- Никола Гьоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски[5]
- Никола Дарковски, български резбар от XIX век, автор на иконостаса на църквата „Света Богородица Болничка“ в Охрид в 1833 година[1]
- Никола Кокалевски (1873 – след 1943), български революционер
- Никола Кръстев, български зограф
- Павел Караасанов (1869 – 1905), български революционер
- Павел Теодосиев (1886 – 1913), български духовник
- Пане Тасев, дебърски селски войвода на ВМОРО. Войвода на селската чета в родното си село.[6]
- Петър Христов, български резбар
- Рафаил Кръстев, български зограф
- Русалим Кръстев, български зограф
- Симон Дракул (1930 – 1999), писател от Република Македония
- Ташко Дойчинов (1853 – 1885), български хайдутин и революционер
- Теодосий Колоски, български зограф
- Теофил Аврамов (1851 – 1884), български езкархийски наместник в Дебър
- Тихомир Йовановски (1933 – 2011), икономист от Република Македония
- Янко Илиев Ефремов (1906 – ?), български юрист, в 1931 година завършил право в Софийския университет[7]
- Яков Митров (1872 – 1959), български лекар и общественик
Македоно-одрински опълченци от Лазарополе
[редактиране | редактиране на кода]- Аврам Алкушев, 1-ва рота на 9-а велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[8]
- Алекси Якимов Жиков (1877 – след 1943)[9] бозаджия с основно образование,[10] служил в 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина;[9][10] на 28 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[9]
- Ангел Марков Мартинов (1874 – след 1943), халваджия, служил в 1-а 1-а дебърска дружина,[11][12] сражавал се при Шаркьой, участник в Първата световна война от 1915 до 1918 година като войник в 62-ри пехотен полк до края на войната; на 24 февруари 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[13]
- Вельо (Вено) Рафев, 19-годишен, бозаджия, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[14]
- Велю (Веле, Вело, Вельо) Тръпков Арсов, 20-годишен, бозаджия, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[15] Загинал през Първата световна война.[16]
- Никола Иванов Негров, 20-годишен, млекар, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина.[17] Загинал през Първата световна война.[16]
- Панайот (Пандил, Пане) Андонов, 30-годишен, търговец, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, орден „За храброст“ IV степен[18]
- Софрони Анастасов, 1-ва рота на 9-а велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
- Спиро Г. Жунгулов, 37-годишен, търговец, IV клас, 2-ра рота на 9-а велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
- Тодор Атанасов, 36-годишен, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
Други
[редактиране | редактиране на кода]
Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, по потекло от Лазарополе- Доста Димовска (1954 – 2011), политик от Република Македония, по произход от Лазарополе
- Константин Коняров (1910 – 2002), български поет, по произход от Лазарополе
- Самуило Янич (1830 – 1899), сръбски търговец, милионер, по потекло от Лазарополе
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Семејства и лози на градители од Лазарополе // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-11-13. Посетен на 12 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 181.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.22
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1931
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 20.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 812.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 426.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 64.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 65.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 594.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 16
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 261.
