Царевоселчани – Уикипедия

Царевоселчани или царевоселци (на македонска литературна норма: Делчевчани, до 1950 г. Царевоселчани) са жителите на град Царево село (Делчево), Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Царево село

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я

А

Аксел Ахмедовски (р. 1968), политик от Северна Македония, министър без ресор
Ангел Симеонов (1892 – 1933), български революционер

В

Ванчо Траянов (р. 1978), футболист от Северна Македония
Васил Стоянов (1869 – 1906), български фелдшер
Васил Янакиев (1878 – 1946), учител, печатар, кмет на Кюстендил (1919 – 1920)
Влатко Стояновски (р. 1997), футболист от Северна Македония

Г

Григор Бояджийски (1870 – 1948), български адвокат и революционер
Димитър Попниколов (1869 - ?), завършил военно-техническа академия във Виена в 1894 година и физико-математика отново във Виена в 1895 година^[1]

Е

Елена Кожухарова (р. 1945), писателка от Северна Македония
Еротей Николов, български революционер

З

Зорица Нушева, актриса от Северна Македония

И

Игнатий (1881 – ?), български духовник, йеромонах, македоно-одрински опълченец, щаб на нестроева рота на шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[2]

Л

Любомир Белогаски (1911 – 1994), художник от Република Македония

М

Методи Митевски (1924 – 1962), югославски комунист и политик от СР Македония
Милан Евтилски, български революционер от ВМОРО, четник^[3]
Милка Христова (р. 1948), северномакедонска лекарка и политик

Н

Никола Петров (ок. 1860 – ?), четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията

С

Снежана Адамческа (р. 1950), северномакедонска педагожка
Спиро Георгиев (1902 – 1923), деец на ВМРО, загинал на 15 март 1923 година в сражение със сръбска войска^[4] или убит от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.^[5]
Стоян Чочов (1886 – 1925), български комунист

Починали в Царево село

Атанас Димитров Зографски, български военен деец (? – 1913), санитарен майор, загинал през Междусъюзническа война^[6]
Георги Кондев Симитчиев (Семетчиев) (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война^[7]
Златко Димитров Дерменджиев (1912 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[8]
Иван Николов Попов (1911 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[9]
Иван Хаджиниколов Тренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[10]
Илия Петров Пулев (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[11]
Йовчо Лазаров Георгиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война^[12]
Кирил Христов Хаджисотиров (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[13]
Никола Ганчев Пушкаров (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[14]
Пело Тодоров Ганчев (1915 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[15]
Петко Колев (1794 - 1844), български просветен деец^[16]

Други

Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България, по произход от Царево село

Бележки

↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 87
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 70
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 3
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 130
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 164
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 176
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 11
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 50
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 103
↑ Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23.10.1893 год.

[Танчев_57-1] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.

[3] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58

[4] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.

[6] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 87

[7] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 70

[8] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5

[9] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 3

[10] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 130

[11] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 164

[12] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 176

[13] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 11

[14] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 50

[15] ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 110, л. 103

[16] Попстоилов, Антон. Петко Колев. Вестник „Новини“, брой 19, год. IV, стр. 2-3, Цариград, 23.10.1893 год.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]