Разложани – Уикипедия

Разложани (до 1925 година мехомийци) са жителите на град Разлог, България (до 1925 година Мехомия). Това е списък на най-известните от тях.

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


Владимир Каназирев
Димитър Ботков
  • Аврам Андреев (1928 – 2024), виден български оперен певец, тенор[1]
  • Аврам Тасков, свещеник и учител в родния си град
  • Александър Баров (1931 – ), български архитект
  • Атанас Георгиев Самарджиев (1897 – 1923), получил основно образование в Мехомия, след Първата световна война работи като архивар в съда в Горна Джумая, с комунистически убеждения, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, убит при престрелка на 24 септември[2]
  • Атанас Попкостов (1873 – 1912), деец на ВМОРО
  • Атанас Пражаров (1902 – 1939), български комунист
  • Гаврил Тасков (1769 – 1846), български просветен деец
  • Генадий Рилец, ученик на Неофит Рилски (1835), учител в училището при църквата „Св. Троица“ в Панагюрище (1839 – 1841)[3]
  • Георги Бицин (1922 – 1965), български писател и поет[4]
  • Георги Исидоров Копанаров (1865 – след 1943), български революционер
  • Георги Кондев (1872 – 1960), български революционер
  • Георги Лазаров Дурмишков (1857 – 1930), български опълченец
  • Георги П. Малчев (1868 – ?), български военен, завършил военно-педагогически курсове в Санкт Петербург в 1908 г.[5]
  • Георги Палигаров (? – 1876), български революционер
  • Георги Пражаров (1905 – ?), български комунист, кмет на града
  • Георги Рачев Ангелов (1888 – 1977), член на БКП от 1919 г., участник в Септемврийското въстание в 1923 г., емигрант от 1923 до 1932 г., ятак на комунистическите партизани 1941 – 1944 г.[6]
  • Григор Кондев (1835 – 1925), български общественик
  • Данаил Илиев Юруков (1887 – ?), член на БКП от 1919 г., политзатворник от 1933 до 1938 г., ятак на партизаните от 1941 до 1944 г., след Деветосептемврийския преврат е председател на ТСЗС – Разлог[7]
  • Даниела Георгиева Ядкова (р. 5 април 1983), попфолк и фолклорна певица
  • Дафе Захов (? – 1906), български революционер
  • Димитър Ботков (Минко Бодков) (1878 – 1943), български революционер, деец на ВМОК, внук на Яне Ботков
  • Димитър Герасимов (1947), български актьор
  • Димитър Василев Кюркчиев (1870 – 1935), български деец на ВМРО
  • Иван Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Иван Димитров (р. 1973), български политик
  • Иван Каназирев (1872 – 1920), български революционер
  • Иван Кондев (1845 – 1885), български общественик
  • Иван Попмихайлов (1832 – 1925), български просветен деец
  • Иван Стойчев (1867 – 1903), български военен и революционер, войвода на ВМОК
  • Иван Юруков (1883 – 1903), деец на ВМОРО
  • Игнат Г. Шишков, учител и свещеник в родния си град от 1840 година, син е на свещеник[9]
  • Илия Попмихайлов (1862 – ?), български просветен деец
  • Илия Симон, свещеник в родния си град от началото на XIX век до 1835 година, борец за българска църква и възраждане на българския език, баща на Панайот Симон[10]
  • Исидор Копанаров - Цигата (? – 1903), български революционер, загинал по време на Илинденското въстание в Мехомия[11]
  • Кольо Маноилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Константин Самарджиев (1862 – 1928), български учител и църковен деец
  • Костадин Костов (1850 – ?), български учител и революционер
  • Костадин Патоков (1894 – 1925), български комунист
  • Костадин Петров Копанаров (1912 – 1999), български комунист, член на БКП от 1937 г., осъден на смърт в Кавала в 1943 г. за нелегална дейност, след Деветосептемврийския преврат работи в МВР (1944 – 1949), в Центмонтаж (1949 – 1952) и в Софийска електрификационна област (1952 – 1962), оставя спомени[12]
  • Костадин Рачев (1915 – 1944), български комунист
  • Костадин Чилев (1836 – 1937), български учител и свещеник в родния си град[13]
  • Красимир Мекушинов (1952 – 2018) професор по вирусология
  • Кръстьо Стойчев (1910 – 1975) партизанин и деец на ВМРО (обединена)
  • Кръстю Тренчев (1887 – след 1950), български революционер
  • Никола Ангелов (1838 – ?), участник в Разловското въстание
  • Никола Вецов (1866 – 1939), български учител и революционер, деец на ВМОК
  • Никола Даскалов (1880 – 1903), деец на ВМОРО
  • Никола Исидоров Копанаров (? – 1903), български революционер, загинал по време на Илинденското въстание в Мехомия[11]
  • Никола Парапунов (1909 – 1943), комунистически партизанин
  • Никола Чилев (1895 – ?), комунистически деец
  • Никола Щерев, български учител в Хаджиоглу Пазарджик от 1874 година, завършил Габровската гимназия[14]
  • Панайот Попилиев Симон, свещеник в Бачево около 1835 година, свещеник и учител след това, син на Илия Симон[15]
  • Петър Иванов Джоджов (1895 – 1944), български комунист, ятак[16]
  • Петър Лачинов (1875 – 1950), български революционер, деец на ВМОРО.
  • Петър Парапунов (р. 1929), български парашутист
  • Петър Хаджийски – Клечката (? – 1903), революционер от ВМОРО, убит в родния си град[17]
  • Петър Цуцуманов, български учител, книжар и политик
  • Прифан Тумбев (1898 - ?), български учител, деец на БКП и ВМРО (обединена)

Опълченци от Мехомия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Лазаров, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в Ихтиман[19]
  • Георги Христов, родом от Разлога, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  • Григорий Николов, ІI опълченска дружина[20]
  • Димитър Лазаров, родом от Разлога, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  • Коста Георгиев, родом от Мехомийско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • Марко Иванов Илиев, участник в Сръбско-турската война (1876) и в Българското опълчение.

Македоно-одрински опълченци от Мехомия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Д. Андреев, 31-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, орден „За храброст“ ІV степен[22]
  • Димитър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, нестроева рота на 5 одринска дружина[23]
  • Благой Антонов, Васил Аркаджиев и Манол Илиев, български революционери, четници на Филип Тотю в 1876 г.[25]
  1. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 81.
  2. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 47.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 135.
  4. Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 367. Посетен на 4 септември 2015.
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 470. Посетен на 5 септември 2015.
  8. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.
  11. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 97.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 227. Посетен на 2 септември 2015.
  13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 703.
  14. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 717.
  15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 594.
  16. Списък на убити партизани
  17. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
  18. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  19. а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  20. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  21. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 41.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 14
  25. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.