Коми – Уикипедия

Республика Коми Коми Республика
Субект на Руската федерация
Коми на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Сиктивкар
Площ	416 774 km²
Население	813 590 души (2021 ) 1,95 души/km² на 60 място в РФ
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Президент	Вячеслав Гайзер
Министър-председател	Иван Кулаков
Езици	руски и коми
Часова зона	UTC +4
МПС код	11
Валута	рубла
Официален сайт	www.rkomi.ru
Коми в Общомедия

Република Ко̀ми или накратко Коми (на коми: Коми Республика) е автономна република в състава на Руската федерация^[1]. Влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северен икономически район. С площ от 416 774 km², Коми е най-големият регион в европейската част на Русия, на 11-о място в Русия и 2,43% от цялата ѝ територия. Население на 1 януари 2017 г. 850 554 души (60-о място в Русия, 0,58%). Столица е град Сиктивкар. Разстояние от Москва до Сиктивкар — 1515 km.

Създадена е на 22 август 1921 г. като Коми (Зирян) автономна област. На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Коми АССР. На 24 май 1991 г. влиза в състава на ОНД под името Коми ССР, а от 12 януари 1993 г. – Република Коми, субект на Руската Федерация.

Република Коми е разположена в крайната североизточна част на Европейска Русия. На запад граничи с Архангелска област, на север – с Ненецки автономен окръг, на североизток – с Ямало-Ненецки автономен окръг, на изток – с Ханти-Мансийски автономен окръг, на югоизток – със Свердловска област, на юг – с Пермски край и на югозапад – с Кировска област. В тези си граници заема площ от 416 774 km² – 11-о място по големина в Русия и 2,43% от нейната територия.^[2]

Голяма част от територията на републиката е равнинна (крайната североизточна част на Източноевропейската равнина). От югоизток на северозапад през средата на Коми се простира ниското и широко възвишение Тимански кряж с максимална височина връх Четласки Камен 456 m. В източната част на страната, от юг на север, на протежение повече от 800 km се извисяват най-високите части на планината Урал: Северен Урал (връх Телпозиз 1617 m), Приполярен Урал с връх Народная 1895 m (най-високата точка на Република Коми и цялата планина Урал) и Полярен Урал (връх Пайер 1472 m). По вододела на планината преминава източната граница на републиката с Ямало-Ненецкия и Ханти-Мансийския автономни окръзи и Свердловска област. Между Тиманския кряж на запад и планината Урал на изток е разположена обширната, силно заблатена Печорска низина.^[2]

Република Коми е много богата на полезни изкопаеми: каменни въглища, нефт, природен газ, горящи шисти, естествен асфалт, титанови руди, боксити, каменна сол, гипс, варовик, минерални води. Техните потенциални запаси съставляват 9/10 от всичките ресурси в северозападната част на Русия, а техния комплексен характер на разположение в съчетание с високата концентрация на единица площ обезпечават високата им ефективност на усвояване.^[2]

Климатът в Република Коми е умерено континентален с продължителна и сурова зима и кратко, сравнително топло лято. Суровостта на климата се увеличава от югозапад на североизток. В Сиктивкар, на югоизток, средната януарска температура е -15,1 °C, средна юлска 16,6 °C; в Ухта, в централната част – съответно -17,3 °C и 15,3 °C; във Воркута, на североизток -20,4 °C и 11,7 °C. В северните и североизточни части на страната (основно зад Полярния кръг) е развита вечно замръзналата почва (13% от цялата територия на републиката). Годишната сума на валежите в по-голямата част от Коми е 600 – 700 mm, а по западните склонове на планината Урал – до 1500 mm. Вегетационният период (средна денонощна температура над 10 °C) се изменя от 150 дни на юг до 90 дни на североизток.^[2]

В Република Коми има 58 676 реки с обща дължина 402 597 km и се отнасят към четири морски водосборни басейна: Баренцево море (62% от територията на страната), Бяло море (37%), Каспийско море (0,7%) и Карско море (0,3%). Най-голямата река в страната е Печора, вливаща се в Баренцево море. Други големи реки във водосборния басейн на Печора са: Уса, Ижма, Илич, Сула и Цилма (притоци на Печора), а също Адзва, Колва и Косю (притоци на Уса). Към водосборния басейн на Бяло море се отнасят реките Вичегда (десен приток на Северна Двина) с притоците си Вим и Сисола и Луза (десен приток на Юг, дясна съставяща на Северна Двина. В западната част на Коми преминава горното течение на река Мезен, също от басейна на Бяло море с най-големия си приток (ляв) река Вашка. В южната част няколко малки реки водят началото си от територията на Република Коми и принадлежат към водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга от басейна на Каспийско море. В крайния североизточен ъгъл на страната, по границата с Ямало-Ненецкия автономен окръг протича река Кара, вливаща се в Карско море.^[3]

Голяма част от реките имат равнинен характер, отличават се със спокойно течение, силно меандрират в широки долини с обширни заливни речни тераси. Изключение правят реките течащи в планината Урал и във възвишението Тимански кряж. Те са с планински или полупланински характер, с прагове и бързо течение. Основното подхранване на реките в региона е снежното (50 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания при поройни дъждове. Реките в Коми обикновено замръзват от края на октомври до средата на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.^[3]

В Коми са разположени над 94,5 хил. малки езера с обща площ от 1800 km². Преоладават крайречните езера, но има и малки планински езера в Урал, дълбоки карстови езера по западните склонове на Урал и в басейна на река Вичегда и плитки термокарстови езера в тундрата и лесотундрата. 9,77% от територията на Коми е заета от блата с обща площ от 40 732 km². Тук се намират две от най-големите европейски блатни системи – блатото Океан и Усинското блато.^[3]

Почти цялата територия на страната е заета от подзолисти почви, а на север са тундровите почви. По долините на повечето големи реки има алувиално-ливадни почви (около 2%), но стопанското им значение е слабо.

По-голямата част от Коми (69%, 28,7 млн. ха) е покрита от иглолистни гори – тайга, като преобладават смърчът и борът (81%); срещат се и сибирски видове: кедър, ела, лиственица. Широколистните гори са 19% от общата горска територия. Запасите от дървен материал се изчисляват на 2,9 млрд. m³. На север от Полярната окръжност тайгата постепенно се сменя от лесотундра и тундра.^[2]

По данни от преброяването от октомври 2002 г., населението на Република Коми е 1 018 674 души (0,70% от Русия, 54-то място), с плътност 2,4/km². Урбанизацията на населението е 75,25%.

Националният състав на населението е следният:

• руснаци – 59,59%
• коми – 25,18%
• украинци – 6,10%
• беларуси – 1,49%
• немци – 0,91%
• чуваши – 0,74%

В административно-териториално отношение Република Коми се дели на 6 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 10 града, в т.ч. 6 града с републиканско подчинение и 4 града с районно подчинение и 29 селища от градски тип.

Републиката развива добива на каменни въглища, нефт, газ, нефто и газо-преработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост.

В селското стопанство водещ отрасъл е животновъдството. Развито е също така еленовъдството.

Отглеждат се фуражни култури, както и картофи, зеленчуци и зърнени култури.

Отглежда се фуражни култури, картофи, зеленчуци, зърнени култури. Отглеждат се норки и лисици.

• Коми (народ)
• Коми (език)
• Физикогеографска карта на Република Коми в М 1: 5 000 000 Архив на оригинала от 2017-12-30 в Wayback Machine.

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2019-09-30 в Wayback Machine.
• Данни за Коми Архив на оригинала от 2006-04-26 в Wayback Machine.
• Информация за Коми Архив на оригинала от 2006-05-02 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное делении Республики Коми“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.