Липецка област – Уикипедия

Липецка област
Субект на Руската федерация
Липецка област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Липецк
Площ	24 047 km²
Население	1 150 830 души (2005) 47,9 души/km²
Адм. център	Липецк
Федерален окръг	Централен федерален окръг
Губернатор	Олег Корольов
Часова зона	UTC +3
МПС код	48
Официален сайт	admlip.ru
Липецка област в Общомедия

Липецка област е субект в състава на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг^[1]. Площ 24 047 km² (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Административен център град Липецк. Разстояние от Москва до Липецк 508 km.

Най-старото населено място в границите на областта е град Елец, който се споменава за първи път в летописите през 1146 г. През 1646 г. като военно-отбранителен пункт е основано селището Усман, което през 1778 г. е признато за град. Една година по-късно, през 1779 г. за градове са утвърдени селищата Липецк, Задонск, Лебедян и Раненбург (от 1948 г. Чаплигин). Липецка област е образувана на 6 януари 1954 г. от части на Орловска, Курска, Рязанска и Воронежка област.

Липецка област се намира в централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи с Орловска област, на северозапад – с Тулска област, на север – с Рязанска област, на изток – с Тамбовска област, на юг – с Воронежка област и на югозапад – с Курска област. В тези си граници заема площ от 24 047 km² (72-ро място по големина в Руската Федерация, 0,14% от нейната територия).^[2]

Областта е разположена в лесостепната зона на централните части на Източноевропейската равнина, на границата между Средноруското възвишение и Окско-Донската низина, в басейна на горното течение на река Дон. Западната, по-голяма част от областта попада в пределите на Средноруското възвишение, което представлява вълниста равнина, силно разчленена от долините на реките, множество оврази и долове. Надморската височина се колебае от 220 до 260 m на запад до 170 – 230 m в междуречието на реките Дон и Воронеж. Тук широко са разпространени карстовите форми – ували, пропасти, пещери, губещи се в земята реки, карстови извори. Източната, по-малка част е заета от Окско-Донската низина – плоска, слабо разчленена и заблатена с височина от 150 до 170 m.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -10 до -11 °C, средна юлска 19-20 °C. Годишното количество на валежите е 450 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителност на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 180 – 185 дни.^[2]

На територията на Липецка област има около 950 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 6,3 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Дон, вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Дон, която протича през нея от север на юг с част от горното си течение. Основни негови притоци са Воронеж (ляв, с притоците си Станова Ряса, Матира и др.), Красивая Меча и Сосна (десни). Десните притоци на Дон, стичащи се от Средноруското възвишение имат по-голям наклон, бързо течение и добре изразена дълбочинна и странична ерозия, а левите притоци, протичащи през Окско-Донската низина имат малък наклон, бавно течение и предимно странична ерозия. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, рядко нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март.^[3]

В Липецка област има над 1100 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 130 km², като само 145 от тях са площ над 10 дка. Естествените езера са главно крайречни и са разположени основно по заливната тераса на река Дон. Най-големите от тях (Лебяже, Стабное, Долгое и др.) не превишават 0,3 km². Изкуствените водоеми са значително повече от естествените, като най-голямо от тях е Матирското водохранилище (38,8 km²) на река Матира (ляв приток на Воронеж).^[3]

В областта преобладават черноземните почви: на север – излужените черноземи, на югоизток и югозапад – мощните черноземи, като се срещат и малки участъци от оподзолени черноземи, тъмносиви и сиви горски почви.

В миналото са преобладавали големи масиви от степна растителност, които сега са разорани и се използват за земеделски дейности. Около 8,3% от територията на областта е заета от гори, предимно брезови и борови. Значителни горски масиви има покрай левия бряг на река Воронеж.^[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Липецка област наброява 1 150 830 души (45-о място в Руската Федерация, 078% от нейното население). Гъстота 47,85 души/km² (2018 г.). Градско население 64,5% (2017 г.). Етнически състав: руснаци 96,3%, украинци 0,9%, арменци 0,6%, азербайджанци 0,3%, други 1,9%.

В административно-териториално отношение Липецка област се дели на 2 областни градски окръга, 18 муниципални района, 8 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Елец и Липецк и 6 града с районно подчинение, селища от градски тип няма.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Липецкой области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Растениевъдството е 2/3 от индустрията. Отглеждат се зърнени и фуражни култури, технически култури (захарно цвекло, слънчоглед, рапица). Има животновъдство; свиневъдство и птицевъдство.

• официален сайт на Липецката областна администрация Архив на оригинала от 2008-07-01 в Wayback Machine.
• Атлас на Липецка област

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.