Татарстан – Уикипедия

Република Татарстан Республика Татарстан Татарстан Республикасы
Субект на Руската федерация
Татарстан на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Казан
Площ	67 847 km²
Население	3 894 120 души (2021) 57,4 души/km² на 8 място в РФ
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Президент	Рустам Минниханов
Министър-председател	Алексей Песошин[1][2]
Езици	руски и татарски
Часова зона	UTC +3
МПС код	16, 116, 716
Официален сайт	www.tatar.ru
Татарстан в Общомедия

Република Татарстан, наричана също Татарстан и Татария (на татарски: Татарстан Республикасы, на руски: Республика Татарстан, на български: Република Татарстан) е субект в състава на Руската Федерация^[3]. Разположена в югоизточната част на Европейска Русия в състава на Приволжкия федерален окръг и Приволжкия икономически район. Има площ 67 847 km² (0,4% от Руската Федерация, на 44-то място в Русия) и население от 3 885 253 души (1 януари 2017 г. (2,65% от Руската Федерация, на 8-о място в Русия). Столица е град Казан. Разстояние от Москва до Казан – 797 km.

На 27 май 1920 г. е образувана Татарската АССР, на 30 август 1990 г. влиза в пределите на ОНД под името Татарска ССР, а от 7 февруари 1992 г. е субект в състава на Руската федерация като Република Татарстан. Най-ранната известна организирана държава в границите на Татарстан е била Волжка България (ок. 700 – 1238 г.). Волжките българи са имали напреднала търговска държава с търговски контакти в цяла Вътрешна Евразия, Близкия изток и Прибалтика, които поддържат независимостта си въпреки натиска от страна на хазарите, Киевската Рус и Кумано-Кипчаците. Ислямът е въведен официално от мисионери от Багдад по времето на пътуването на Ибн Фадлан през 922 година, въпреки че следи от масови помюсюлманчвания се откриват още към края на IX в (включително и намерени монети от 907 г. )^[4] Възможно е да е имало няколко вълни на помюсюлманчване във Волжка България.

Волжка България най-накрая попада в армиите на монголския княз Бату хан в края на 1230 г. (виж монголското нашествие във Волжка България). Жителите, смесвайки се с кипчаковите хора на Златната Орда, стават известни като „волжките татари“. Друга теория постулира, че в този период няма етнически промени и българите просто са преминали към татарския език, базиран на Кипчак. През 1430 г. регионът отново става независим като основа на Казанското ханство, а столицата е създадена в Казан, на 170 км (110 мили) нагоре Волга от разрушената столица на българите.

Татарстан се намира в източната част в Източноевропейската равнина, в средното течение на река Волга. На запад граничи с Република Чувашия, на северозапад – с Република Марий Ел, на север – с Кировска област и Република Удмуртия, на изток – с Република Башкортостан и на юг – с Оренбургска и Самарска области.^[5]

В релефа на страната се обособяват три части: Предволжие (на десния бряг на Волга), Предкамие (на север от река Кама) и Закамие (на юг и югоизток от Кама). Около 90% от територията на Татарстан се заемат от ниски равнини. Максималните височини са на изток в пределите на Бугулминско-Белебеевското (до 343 m) и на запад в Приволжкото възвишение, на десния бряг на Волга. Предволжието и Вятско-Камския вододел на север са силно разчленени от дълбоко всечени долини и оврази.^[6]

На територията на Татарстан се разполага част от Волго-Уралския нефтогазов басейн, в пределите на който се намират големи находища на нефт (Ромашкинско, Новоелховско, Бавлинско, Шугуровско). Страната разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт, а размерът на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Успоредно с нефта се добива и природен газ – около 40 m³ на 1 тон нефт. Има промишлени залежи на каменни въглища, торф, гипс, бентонитови глини и други строителни материали.^[6]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е от -13 °C на югозапад до -14,8 °C на североизток, средна юлска – от 18,6 °C на север до 19,6 °C на юг. В Предкамието и Предволжието годишната сума на валежите е около 450 mm, а в Западното Закамие – 400 mm. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е около 170 денонощия.^[6]

Речната мрежа на Татарстан е представена от 9965 реки с обща дължина 21 457 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Главните реки в републиката са Волга (177 km на територията на страната), Кама (ляв приток на Волга, 380 km), Белая (ляв приток на Кама, около 60 km), Вятка (десен приток на Кама, около 50 km), Ик (ляв приток на Кама), Свияга (десен приток на Волга), Голям Черемшан (ляв приток на Волга) и още около 120 реки с дължина над 50 km. Подхранването на реките в страната е смесено с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно пролетно пълноводие, и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове. Реките в Татарстан замръзват през ноември, а се размразяват през април.^[7]

Естествените и изкуствени водоеми в републиката заемат площ от 4380 km², което представлява 5,2% от цялата територия. В пределите на Татарстан попадат части от големите водохранилища – Куйбишевско (на река Волга), Нижнекамско (на река Кама), а на река Зай (ляв приток на Кама) се намира Карабашкото (Заинско) водохранилище.^[7]

Северната част на Татарстан – Предкамието, се намира в горската зона и има подзолисти и сиви горски почви. Южната част – Закамието и Предволжието попада в степната зона с черноземни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Над 16% от територията на страната е покрита с гори, главно широколистни (81% от горите), като основните горски масиви са в басейните на реките Зай, Шешма, Голям Черемшан и на изток в Предкамието.^[6]

На 1 януари 2017 г., населението на Татарстан е 3 885 253 души (2,65% от населението на Руската федерация, 8-о място в Русия), с гъстота 55,6 души/km² и урбанизация 73,84%.

В административно-териториално отношение Република Татарстан се дели на 2 републикански градски окръга и 43 муниципални района. Има 24 града, в т.ч. 14 града с републиканско подчинение (Казан, Азнакаево, Алметевск, Бавли, Бугулма, Буинск, Елабуга, Заинск, Зеленодолск, Лениногорск, Набережние Челни, Нижнекамск, Нурлат и Чистопол) и 10 град с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Развито е машиностроенето (камиони „КАМАЗ“-дизел, часовници „Восток“, оборудване за химическата промишленост), електроенергетика, леката и хранително-вкусовата промишленост.

В селското стопанство Татарстан е специализиран в растениевъдството и животновъдство за месо и мляко, птицевъдство, коневъдство, пчеларство.

• Волжка България

• Официалният сайт на Република Татарстан Архив на оригинала от 2003-10-28 в Wayback Machine. (на руски, английски и татарски)
• Сайт на Казанския държавен университет Архив на оригинала от 2005-04-18 в Wayback Machine. (руски и английски).
• Сайт на Казанския държавен медицински университет Архив на оригинала от 2006-04-23 в Wayback Machine.(руски и английски).
• Сайт на Казанския държавен технически университет (руски и английски).
• Татарстан в интернет Архив на оригинала от 2013-07-19 в Wayback Machine.(на руски, английски и татарски)
• Open Directory Project: Ленкове към обекти, свързани с Татарстан Архив на оригинала от 2010-08-11 в Wayback Machine..

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Татарстана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.

Нормативен контрол BNF CiNii FAST GND NLI J9U LCCN MBarea NDL NKC IdRef VIAF WorldCat

Портал „География“          Портал „Татарстан“          Портал „Русия“