Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра – Уикипедия

Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра Ханты-Мансийский автономный округ – Югра
Субект на Руската федерация
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Ханти-Мансийск
Площ	534 801 km²
Население	1 655 074 души (2018) 3,09 души/km²
Адм. център	Ханти-Мансийск
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Губернатор	Наталия Комарова
Часова зона	UTC +5
МПС код	86, 186
Официален сайт	www.admhmao.ru
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра в Общомедия

Ханти-Мансийският автономен окръг – Югра (на руски: Ханты-Мансийский Автономный Округ – Югра) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг^[1]. Площ 534 801 km² (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област). Административен център град Ханти Мансийск. Разстояние от Тюмен до Ханти Мансийск 1076 km, а от Москва до Ханти Мансийск 2759 km

Окръгът е създаден като административно-териториална единица на 10 декември 1930 г. под името Остяко-Вогулски национален окръг в състава на Уралска област, с административен център село Самарово. На 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област, а от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област. На 23 октомври 1940 Остяко-Вогулския национален окръг е преименуван на Ханти-Мансийски национален окръг и от 1944 г. влиза в състава на Тюменска област. През 1978 г. е преобразуван в Ханти-Мансийски автономен окръг, а през 2003 г. – в Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра. Всичките градове в региона са признати за такива през втората половина на ХХ в., като най-стар от тях е град Ханти-Мансийск от 1950 г.

• Знаме. Знамето на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява правоъгълник, разделен на две равни ивици – горната е светло синя на цвят, а долната е зелена. В горната лява част на знамето е разположен стилизиран елемент от герба.
• Герб. Гербът на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява сребърна емблема, изобразяваща стилизирана двуглава птица. Тя е разположена в средата на фигурен, синьозелен щит, оконтурен със злато. Фигурният щит на свой ред е вписан в прав червен щит. Той е увенчан със стилизиран елемент с бял цвят, изпълнен в традициите на обските угри, и е обкръжен с венец от зелени кедрови клонки. На вплетена в клонките синя лента със сребърни букви е изписано историческото название „Югра“.

Ханти-Мансийският автономен окръг се намира в Азиатската част на Русия, в централната част на Западносибирската равнина. На север граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на югоизток – с Томска област, на юг – със същинската част на Тюменска област, на югозапад – със Свердловска област и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 534 801 km² (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област).^[2]

Релефът на окръга представлява съчетание от низини (Среднообска, Кондинска и др.) и ниски възвишения – Сибирски Ували (285 m), Северососвинско (301 m), Белогорски Материк (231 m). В крайния запад на окръга се простират източните склонове на Северен и Приполярен Урал, като в последния, на границата с Република Коми се издига най-високата точка на окръга и цялата планина Урал връх Народная (1894 m).^[2]

Ханти-Мансийският автономен окръг притежава големи залежи на нефт и газ. По-големи находища са: Самотлорско, Фьодоровско, Мамонтовско и Приобско находища. Добиват се още злато, кварц, въглища, желязо, мед, цинк, олово, ниобий, тантал, боксит и др. Усвояват се технологии за експлоатация на големите запасите от минерални води (йодни и бромни).^[2]

За формирането на климата съществено влияние оказват: планината Урал, която защитава окръга от запад, откритостта на терена от север, способстваща за нахлуването на студен, арктически въздух, равнинният характер на местността и големият брой реки, езера и блата. Климатът е остро континентален с бърза смяна на метеорологическата обстановка, особено в преходните периоди – от есен към зима и от пролет към лято. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка със средна януарска температура от -18 °C до -22 °C. Лятото е кратко и сравнително топло със средна юлска температура от 15,7 °C до 18,4 °C. Есента и пролетта са кратки и студени. Абсолютна минимална температура е отбелязана през 1973 г. -59,3 °C и е регистрирана в долината на река Вах. Периодът с отрицателни температури е с продължителност 7 месеца – от октомври до април. Периодът с устойчива снежна покривка продължава около 180 – 200 дни – от края на октомври до началото на май, като средната ѝ дебелина варира от 50 до 80 cm. До средата на месец юни не са редки отрицателните температури. Годишната сума на валежите варира от 400 – 550 mm, като през месец юли са най-високи – около 15%, а целия летен сезон – около 75%. Общата годишна продължителност на слънчевото греене в окръга е от 1600 до 1900 часа. Преобладаващо направление на вятъра през лятото е северно, а през зимата – южно. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 до 115 денонощия.^[2]

По територията на Ханти-Мансийския автономен окръг протичат над 19,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 100 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Главната река в региона е Об, която протича през него от изток на запад, след това на северозапад и накрая на север на протежение от 1218 km с части от средното и долното си течение в широко до 55 km долина. Нейни основни притоци са: Вах с притоците си Сабун и Колекъйоган, Кульоган, Аган, Тромъйоган, Голям Юган с притока си Малък Юган, Пим, Лямин, Голям Салим, Назим, Иртиш с притока си Конда, Казим, Северна Сосва с притоците си Ляпин и Малая Сосва. Болшинството от речната мрежа (с изключение в най-западната планинска част) се характеризира с висока заблатеност на басейните, реките са равнинни, с широки долини, малък наклон, бавно течение, многочислени меандри и изобилстват от протоци, ръкави и езера. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Речният им режим се характеризира с невисоко, разтегнато във времето до четири месеца пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания е ясно изразено зимно маловодие. Речният режим на реките Об и Иртиш, протичащи по няколко природни зони има сложен характер. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.^[3]

На територията на Ханти-Мансийския автономен окръг са разположени над 600 хил. езера с обща площ около 22 700 km², като само около 150 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Те са с различен произход. За районите на Северен и Приполярен Урал най-типични са ледниковите езера, в районите с вечно замръзнала почва – термокарстовите езера, а по заливните тераси на реките – крайречни (старици, сори, тумани) езера. Най-широко разпространение имат блатните езера, разположени в обширните блатни масиви. Многочислените езера в региона образуват цели езерни системи, като най-големи са: Кондински Сор, Торм-Емтор, Леушински туман, пилтанлор, Турсунски туман, Сирковое и др. Едно от най-известните езера е Самотлор, в района на което се намира най-голямото в Русия находище на нефт. Блатата и заблатените земи заемат 199 145 km², което представлява 37,24% от територията на окръга. Частично в пределите на региона попадат две от най-големите блатни системи на Русия Голямото Васюганско блато и Салимо-юганската блатна система.^[3]

Почвите се отличават с голямо разнообразие. На приречните участъци почвеният слой е представен предимно от подзолисти почви. По водоразделните височини преобладават полухидроморфните почви, които в централните части на окръга обикновено преминават в блатисти. В долините на реките почвеният слой е разнообразен – алувиални, блатисти и др. В планинските райони се срещат тундрови, грубохумусни, фрагментарни и планински почви.^[2]

Растителната покривка представлява съобщество от горска, блатна и тундрова растителност. Доминира зоната на средната тайга с гори от хвойна, дребнолистни и смесени гори. Най-чести представители на иглолистните видове (85% от горите) са хвойна, ела, бор, кедър и др. От ниската горска растителност доминират плодоносните храсти – клюква, малина, къпина, шипка, боровинка и др. В северните райони растат най-вече лишейни съобщества, използвани за паша на елените. Горските масиви заемат над 1/3 от територията на окръга, като общите запаси от дървесина се изчисляват на 2,5 млрд.m³.^[2]

На територията на окръга се срещат следните бозайници – лос, елен, лисица, белка, норка, видра, заек, язовец и др. Птиците са представени с гъска, глухар, тетрев и др. Във водоемите обитават около 42 вида риби – есетра, щука, чига, селда и др.^[2]

Населението на Ханти-Мансийския автономен окръг на 1 януари 2018 г. наброява 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област), като 78,7% от тях живеят в градовете. Във връзка с бурното развитие на нефтодобива за последните 30 години то се е увеличило с около 1 милион жители.

На територията на окръга живеят представители на 123 националности. Според преброяването на населението от 2010 г. националният състав е доста разнороден: руснаци – 66,1%, украинци – 8,6%, татари – 7,5%, башкири – 2,5%, ханти – 1,2%, манси – 0,7%, други националности – 13,4%

Ханти-Мансийският автономен окръг е историческа родина на коренното население съставено от ханти и манси, което съставлява 1,9% от общото население.

Много мюсюлмански мигранти се заселили в областта (през 21 век)^[4]

В административно-териториално отношение Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра се дели на 13 окръжни градски окръга, 9 муниципални района, 16 града, в т.ч. 13 града с окръжно подчинение и 3 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Ханты-Мансийского автономного округа - Югры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономиката на окръга е тясно свързана с добива на нефт и природен газ. В отрасловата структура на промишлеността нефто- и газодобивът съставляват 85,8%, енергетиката – 7,2%, металообработването – 3%, газопреработването – 2,7%, дърводобивът и дървопреработването – 0,4%, производството на строителни материали – 0,4%, хранително-вкусовата промишленост – 0,2%, нефтопреработването – 0,1%.

Природните условия на окръга не дават възможност за развитие на селското стопанство. Поради това голяма част от селскостопанската продукция се внася от други региони на Русия.

Транспортът в окръга е предимно речен и железопътен. Около 29% е делът на автомобилния транспорт и около 2% – на авиационния. Дължината на жп линии е 1106 km, на речните плавателни пътища – 5544 km, а на автомобилните пътища е над 18 000 km (11 000 km с твърда настилка). Общата дължина на магистралните тръбопроводи на територията на окръга е около 26 000 km – 6283 км нефтопроводи и 19500 km газопроводи.

Основни експортни продукти са нефт и нефтопроизводни, дървесина и др. Вносът е съставен предимно от нефтодобивно оборудване, черни метали, телекомуникационно и ЕИ оборудване, автомобили и др.

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.

Нормативен контрол NKC

Портал „География“          Портал „Русия“